ДЕРЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от дере. Златьо е убиен в 1810 година близо до Сливен. Когато отиваш из тоя град в Пловдив, то при с. Налбантларе,.., са намира една малка речица и едно деренце. П. Хайтов, МП, 122. Към края на тоя месец [юли] тревата изгорява; деренцата и много извори в котловините,.., пресъхват. НБ, 1877, бр. 62, 243.