ДЕРЗНОВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРЗНОВЀНО нареч. Остар. Книж. Дръзновено, дръзко. — Аз няма никога да отида у него, каза дерзновено Найда. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 404. Щом человеческият разум ся залови дерзновено с най-важните въпроси върху человеческото общество, появяват ся,.., и разни мнения върху вероизповедните предмети. Ч, 1870, бр. 6, 167.

— От рус. дерзновенно.