ДЕРТЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕРТЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Простонар. 1. Който има дертове, грижи.

2. Озлобен. "-Усойница е свила / отровен полог под езика ти. Помни / какво и за кого говориш! Остани / со здраве! Работа с дертлии, луди хора, / аз нямам." П. П. Славейков, Събр. съч. III, 116.

— От тур. dertli.