ДЕСЕНИРОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСЕНИРО̀ВКА ж. Спец. 1. Десениране.

2. Десѐн. Съвременният човек води напрегнат обществен и културен живот. Това особено важи за обитателите на големите градове. Затова задачата на неговото жилище е да даде желаната отмора на своя стопанин. Това се постига с опростени и неизморяващи очите форми и цветове без шарки и усложнени десенировки. НТМ, 1962, кн. 1, 29.