ДЕСЕТАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСЕТА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. В миналото — монета със стойност 10 пари. Жълтиците ги правят от злато,.., а дребните пари, каквото петачета, десетачета, ги правят от мед. П. Р. Славейков, ПЧ, 21-22. Дядо Костас нищо не искаше от него, даваше му бакърени десетачета. Д. Талев, ГЧ, 256.

2. Разг. Монета със стойност 10 стотинки; десетак, десетачка.

— Друга (остар.) форма: десята̀че.