ДЕСЕТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. В основата на който лежи числото десет. Десетична бройна система.

◊ Безкрайна десетична дроб. Мат. Десетична дроб, на която нито един от знаците не е последен. Ако другото число е обикновена дроб, тя винаги може да се обърне в десетична дроб, която може да бъде.. безкрайна. При това безкрайната десетична дроб е винаги периодична. Алг. IХ кл, 13. Десетична дроб. Мат. Дроб, чийто знаменател е цяла степен на числото десет — 10, 100, 1000 и т. н. Десетична запетая. Мат. Знак (,), с който се отделя дробната от цялата част на десетичните числа. Десетична точка. Мат. Остар. Десетична запетая. Десетично "и". Буквата I (ï) от старобългарската азбука, която служела за писмен белег на числото десет. Десетично число. Мат. Число с дробна част в десети, стотни, хилядни и т. н., напр.: 3,75; 25,378 и под.

— Друга (остар.) форма: десятѝчен.