ДЕСЕТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСЀТНИК, мн. ‑ци, м. 1. Ръководител на организационна или работна група от десет души или десет семейства; десетар. Карамфила събира своите десетници, съветва се с тях за утрешната оран. Н. Каралиева, Н, 185. Десетникът ръководи и отчита сеитбата в отделните стопанства, влизащи в неговата десетка. РД, 1950, бр. 241, 1.

2. Командир, началник на войскова единица от десет души; десетар. Царската войска беше безсилна, защото и десетници, и стотници, и бирници разбойничествуваха сами или чрез наемници. Ем. Станев, А, 138. Младежите излязаха на военно обучение с пушки, под командата на стотници и десетници. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 86.

— Друга (остар.) форма: деся̀тник.