ДЕСЕТОЛЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСЕТОЛЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. Десетилетен, десетгодишен. Известието на Ливия за десетолетната борба за тези закони е преувеличено. Н. Михайловски, РВИ (превод), 213. След това (тия същите [турци] види са) срещнале един свещеник с десетолетно свое момче. НБ, 1876, бр. 48, 189.

— Друга (остар.) форма: десятолѐтен.