ДЕСПОТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕСПО̀Т м. 1. Истор. Неограничен, абсолютен владетел в робовладелческите монархии на древния Изток (Асирия, Вавилон, Египет, Индия, Иран, Китай и др.). — Аз не искам да се покланям пред никакви пирамиди, които ни напомнят, че преди хилядолетия,.., над хората са владеели мрачни и жестоки деспоти. Стр. Кринчев, СбЗР, 355. Този цар не приличал.. на източните деспоти. Н. Михайловски, РВИ (превод), 65. // Разш. Владетел, управник, който има неограничена власт над своите поданици. Дръжавното устройство на Полша.. било добро, защото не оставяло владетеля да стане самоволен деспот. Й. Груев, Лет., 1872, 218. Възкачванието на престола на Фридриха II /.. / още по-тясно свързало свързките, които.. са съществували между този просветен деспот и Волтера. Ч, 1871, бр. 7, 207.
2. Прен. Човек, който има неограничена власт над други хора, който отнема свободата им, не зачита тяхната воля, желания и интереси; потисник, угнетител, тиранин. — Викай го да дойде тука, извикал дядо Либен, и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот. Л. Каравелов, Съч. II, 42. Оголеният селянин, ограбеният занаятчия, сиромахът работник — всички станали и сочат юмрук на омразния деспот:.. Съд за Стамболова и разбойниците му! Г. Кирков, Избр. пр I, 27. С гордостта си и жестокостта си [князът] е докарал народа до пропаст. Той удуши свободата му, посегна на правдините му,.., стана деспот. В. Геновска, СГ, 188.
3. Истор. Във Византия — титла, давана първоначално на императора, а по-късно и на най-близките му роднини и приближени лица.
4. Истор. През средните векове — владетел, управител на област в някои държави на Балканския полуостров. Той [Тодор Комнин] се стремял към възстановяването на Византия. Като нарушил съюзния договор, който бил подписан между него и Иван-Асен II, епирският деспот внезапно нахлул с войските си в България. Ист. VII кл, 36. Останалата Македония и Албания са намерваха в ръцете на различни деспоти (малки управители). Р. Каролев, УБЧИ, 77. // Истор. В България през ХIII и ХIV в. — най-високата титла след царската или владетел с такава титла. В 1265-1270 год. на север от Стара планина и по Дунава до Видин владеял деспот Светослав. Т. Шишков, ИБН, 223. Образът на деспота Калояна, който блещи с живия си колорит, представлява не само за българската, но изобщо за всесветската живопис ценен паметник. Р, 1927, бр. 236, 3. По влияние и по значение деспотът беше почти съцар. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 140.
5. Остар. Владика. — Така е заповядано, деспот ефенди. Трима да сме. Владиката сякаш не го и чу: строго, непреклонно гледаха очите му изпод дебелите вежди. Д. Талев, ГЧ, 330. — Проклети да сте, стари лисици, кметове и чорбаджие! Проклети да сте и вие, наши свети деспоте! Вас и грижа не е за вашето стадо, вие го продавате ономува, който ви даде за него повече. Л. Каравелов, Съч. IV, 96.
6. Остар. Игумен на манастир.
— От гр. δεσπότηζ.