ДЕСПОТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСПОТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Грубо, жестоко потискане на свободата на другите, на тяхната воля, желание и интереси; тирания, насилничество. Лила би са съгласила да земе и най-последния човек,.., само и само да са избави от.. бащиния си деспотизъм. Л. Каравелов, Съч. II, 66. В тази проклета кесия е било началото на домашния деспотизъм и женската неволя. Н. Хайтов, ПП, 141. Училището, в което царели деспотизъм и ограниченост, противоречело на характера и наклонностите му. Матем., 1965, кн. 5, 2.

2. Форма на държавно устройство и управление, основана на абсолютна власт, произвол и насилие. Това си е всъщност чиста работа деспотизъм, какъвто го няма и в страни, дето са на власт явни консерватори. Т. Влайков, Съч. III, 55. От съкрушението на бойните полета може да загине деспотизмът, но истинска Русия ще възкръсне... Ив. Вазов, Съч. ХIII, 30. Този е пътят на неограничената монархия, на прикрития или явния деспотизъм. Г. Георгиев, Избр. пр, 51.