ДЕСПО̀ТИЦА

ДЕСПО̀ТИЦА ж. Истор. 1. Жена деспот (в 4 знач.). В Македония владееше Вълкашин със сина си Марко, в северозападните земи — деспотица Теодора, сестра на Иван-Александър. Ем. Станев, А, 103.

2. Жена, съпруга на деспот (в 4 знач.). — Нищо, драгий деспоте. Поздрави от мене деспотицата. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 151. — Да живее Момчил деспот, да живее Елена деспотица! — завикаха възбудени гласове отвред. Ст. Загорчинов, ДП, 450.

Списък на думите по буква