ДЕСПОТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСПОТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който проявява деспотизъм (в 1 знач.), който потиска грубо свободата на другите, тяхната воля, желания и интереси. Към учениците Йовков беше сериозен и строг, но не деспотичен. Л. Стоянов, Сб??СЕП, 302. Управлявалият до 1948 г. имам

Яхия бил суров и деспотичен човек. П. Цолов, Й, 22.

2. За характер, нрав, чувство и под. — който показва или изразява склонност към деспотизъм; деспотически. Когато на ръката му блеснаха триъгълните жълти нашивки, у него неочаквано се пробуди едно деспотично чувство и той започна да вилнее и да тероризира съвсем безпричинно младите войници. Св. Минков, Избр. пр, 21. Той бил хубавец, способен младеж,.., но амбициозен до замайване.. И над всичко отгоре — с деспотичен нрав, винаги подозрителен и ревнив като ага. А. Гуляшки, ЗР, 293.

3. Който е основан на деспотизъм, който се отличава с абсолютна власт, произвол и насилие; деспотически. Борбата на народните маси против деспотичната династия Цин и феодалите се разразила с голяма сила. Ист. VIII кл, 112-113. Вярвали, че той [фараонът] е получил сила и власт от боговете. Такава неограничена царска власт се нарича деспотична. Ист. V кл, 23-24. Деспотично управление. Деспотичен режим.