ДЕСПОТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСПОТЍЯ ж. 1. Само ед. Истор. Форма на държавно устройство и управление, главно в държавите на древния Изток (Асирия, Вавилония, Египет, Индия, Иран, Китай и др.), която се отличава с абсолютна власт на владетеля и пълно безправие на поданиците; деспотизъм.

2. Истор. Държава, която има такава форма на държавно устройство и управление.

3. Истор. Област, управлявана от деспот; деспотство.

4. Само ед. Рядко. Потисничество, тирания, деспотизъм. Дълго си блъсках главата, за да открия водораздела в халищарското изкуство, невидимата граница между канона и дивното разнообразие, между изключителната свобода и традиционната деспотия. Н. Хайтов, ШГ, 16.

— От гр. δεσποτεία.