ДЕСПОТСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСПО̀ТСТВО, мн. ‑а, ср. Истор. 1. Само ед. Власт, положение, достойнство на деспот.

2. В съчет. с притеж. местоим. ваше, твое, негово, техни — обръщение към деспот (в 4, 5 и 6 знач.) за израз на уважение. — Болярин Игрил поздравлява твое деспотство и севастократорство и праща дарове за теб, за деспотицата и севастократорицата. Ст. Загорчинов, ДП, 468.

3. Област, управлявана от деспот; деспотия. — Всички тия боляри ще доведат деспота в Тронната зала да се поклони на царицата.., както е редно и прилично, защото ние сме царство, а държавата на нашия гостенин е само деспотство и ние стоим по-горе от него. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 269. Гости у Хръз имаше едва ли не всяка вечер — боляри от цялото деспотство и от двете царства. Д. Добревски, БИ, 23.