ДЕСТИЛАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕСТИЛА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Процес на изпаряване и следващо втечняване на па̀рите, при който става пречистване на течност от разтворените в нея твърди вещества или разделяне на смес от летливи течности на съставните ѝ части. За някои цели е необходимо водата да бъде съвсем чиста, без разтворени в нея вещества. Такава вода се получава чрез дестилация. Хим. VII кл, 1965, 18. Така полученият живак.. се пречиства чрез дестилация. Хим. IХ кл, 1950, 64. Отделянето на различните съставни части на нефта се нарича фракционна дестилация. П. Мандев, СПБ, 36.

◊ Суха дестилация. Хим. Загряване на твърди органични вещества (каменни въглища, шисти, торф, дърво и др.) в отсъствие на въздух, при което се получават летливи продукти и въглен. Коксът се получава чрез суха дестилация на каменни въглища.

— От лат. destillatio 'капене, течене' през фр. distilldtion или нем. Destillation.