ДЕТЕРМИНИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТЕРМИНЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Книж. Определям, обуславям. Лицата са дадени в романа не сами по себе си, а в своята среда и по тоя начин се явяват социално детерминирани. Г. Бакалов, Избр. пр, 448. — Предвиждането на така нареченото бъдеще,.., съдържа в себе си още един проблем — може ли да има случайни събития или това, което сме свикнали да наричаме "бъдеще", е строго детерминирано... П. Вежинов, ЗНН, 66. От този принцип [на причинността] следва, че движенията на всички тела във вселената са определени (детерминирани) с фатална предопределеност. Л. Митрани и др., ЗМ, 14-15. детерминирам се страд.

— От фр. déterminer.