ДЕТЕУБИЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТЕУБЍЕЦ, мн. ‑ѝйци, м. Книж. Убиец на дете или на деца. Той слуша и познава гласа на своя загубен син: — Ти няма да умреш. На небето няма място за детеубиец!

Стига ти земният живот. Живей с греховете си, които ме погубиха в най-чиста младост! К. Петканов, ОБ, 123.

— Друга (остар.) форма: детоубѝец.