ДЕТЕШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀТЀШКИ нареч. Диал. Както е присъщо на дете; детски, детински, детишки. Тотка се наведе над детето си, притисна го до гърдите си, целуна го по двете бузки и му заговори детешки: — Тате се кала! К. Петканов, ЗлЗ, 154. В съчет.: По детешки. Пиян ли? Кой е пиян? Казвай, де!.. — Голямо дете. Щом сръбне малко и започва да се сърди по детешки!... К. Петканов, БД, 9-11.