ДЕТЍНСТВО

ДЕТЍНСТВО, мн. няма, ср. 1. Детство. Двете момичета, приятелки от детинство, весело се здрависаха. Елин Пелин, Съч. III, 123. Аз не зная друг спомен от детинството, изпълнен с такова очарование, както разговора на тия стари гори. Й. Йовков, СЛ, 156. Но и стоенето ми в Стара Загора не мина без злощастия, които са ме следили от детинство дори до старост. П. Р. Славейков, БП II, ХIII. Тинка бързо расте и заяква. Отърси се от детинството. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 188. ● Обр. В детинството на света всичко е било по-добре и времената са били златни. Ч, 1870, бр. 1, 18. Народното образование е еще в детинство, но Испания си има своя книжнина. Й. Груев, УЗ, 89.

2. Остар. Детинщина. Искам да не бъда свенлив и страхлив, нито пък смел и продерзлив; първото е детинство, а второто безсрамство. Рч, 1871, кн. 3, 42. С детинство държава не се управлява, а с авантюри не се решават най-сложните въпроси. Бълг., 1902, бр. 485, 3.

Списък на думите по буква