ДЕТИНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕТИНЯ̀ СЕ, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв., непрех. Рядко. Държа се, постъпвам като дете; вдетинявам се, детинея се. Здравееш ли, здравееш ли? Хайде де, стига си се детинил, ставай — започна уж шеговито кметът. Хр. Максимов, СбЗР, 30.