ДЕТИША̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Разг. Мъж, който обича и умее да се занимава с деца, да забавлява деца; детешар, детиняр. Детишар по природа .., Йордан Пасков скърбеше за всяко стъпкано стръкче. Д. Вълев, З, 158. И тя, и мъжът ѝ са големи детишари, въпреки че нямат деца.