ДЀТКО

ДЀТКО нечленувано, мн. няма, ср. Галено обръщение към дете (в 1 и 2 знач.). — Батко, ами къде е свободата? — питам го аз. — Ами гледай бе, детко, всички пеят и играят, това е тя. Г. Краев, ВН, 1975, бр. 7247, 6. Но над татка от небето, / детко, дядо боже бди. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 237.

Списък на думите по буква