ДЀТО

ДЀТО1, (изкуствено правописно) гдѐто и (съкр., диал.) дет нареч.-съюз. и относ. местоим.-съюз. Разг. I. Нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място, което пояснява сказуемото или обстоятелственото пояснение в главното изречение; където. — Ще те заведа, дето никоя от дружките ти не е стъпвала. П. Тодо‑

ров, Събр. пр II, 286. Излязох навън пред къщата, дето чакаха жените. Л. Александрова, ИЕЩ, 285. Колко хубаво беше да се покатериш на Върбица и да метнеш поглед далеч на юг, дето в бистрата синева на небето се белееха.. върховете на Пинд планина! Цв. Минков, МЗ, 6. — Гдето са чорбаджиите, там мене ме няма! Й. Йовков, Ж 1945, 12-13. Видиш ли долу в полето / дет ся мержеят, чернеят / дестина дръвя върбови? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. Дето е текло вада, пак ще тече. Погов. В конструкция Дето (гдето)..., там и... (с проминлива част числителни имена). За означаване на някаква несъществена разлика при дадена ситуация. Аз гладен ли да мра? — Защо гладен, тетьо? Раздели ни нивата и ела при мене... Дето пет гърла, там и шестото... Г. Караславов, Избр. съч. I, 309. — Казахте, че сте четирима, пък сега виждам пет човека. — Нищо, нищо. Дето четири, там и пет. △ — Миналия път ми казахте, че ще струва осемдесет лева, а сега искате сто. — Е, хайде. Дето осемдесет, там и сто.

2. Въвежда подчинено определително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; в (на) който, де, където. Стигнахме мястото, дето се събираше полкът. Й. Йовков, Разк. II, 144. Поляната, дето бяха тия дъбове, принадлежи на моя скромност. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 38. Скрит от нощта, той иде тук, пред тяхната къща, дето тя живее, дето тя сега спи! Елин Пелин, Съч. III, 106. Продадоха родното гнездо, гдето е проходил, проговорил. Г. Стаматов, Разк. I, 67. Дивен рай е тоя кът, / страната, гдето розите цъфтят... Ем. Попдимитров, СР, 29.

II. Относ. местоим.-съюз. 1. Въвежда подчинено определително изречение, в което замества определяемата дума от главното и изпълнява ролята на подлог или допълнение; който. Тоя човек, дето е дохождал.., е бил някой просяк. Й. Йовков, ЖС, 122. Има тука само двама души, дето го мразят: те са лихвари. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 76. — Силна е ръката Ивайлова,.. Нямат брой неверниците, дето е изтребил. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 11. — Туй, дето го разказа Цвятко,.., то е по-подирня работа. Ал. Константинов, БГ, 39. — Тоз ли бил скъпият дар, дето толкоз му се надявахме? Ст. Л. Костов, Г, 82. Ах, ръка си кой ще турне / на туй сърце, дето страда? Хр. Ботев, Съч., 1929, 13. // Въвежда подчинено определително изречение с отсянка на подчинено обстоятелствено за отстъпване, в което се изтъква, подчертава такъв признак на субекта в главното изречение, който е в противоречие с цялото съдържание на главното изречение; който. Стрина Венковица, дето толкова разбира от тие работи, дето цялата махала при нея иде да се допитва — тя не знае, а той сега, като чете някакви книжки, от нея повече знае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 271. Брат му, дето му е рожден брат, не минаваше през двора му. Ст. Даскалов, БМ, 12. — Вълците, дето са вълци, па пак ходят заедно, а какво остава за хората. Д. Кисьов, Щ, 194. Баба ми, дето е стара жена, не вярва в бога, та аз ли ще вярвам, дето съм едва на двайсет години.

2. Въвежда подчинено определително изречение, обикн. с вметнат или присъединителен характер, което се отнася към цялото главно изречение; което. — И със Субаша да се разправим, и онези кърджалиите да отбият — дето никога няма да го бъде, — греховете, що сме вързали на вратовете си, няма да паднат. П. Тодоров, Събр. пр II, 44. Димитър: Остави всичко, па гледай да станеш една цивилизована мадмоазела. Марийка: .. Дето не ще го бъде. Д. Войников, КЦ, 7.

3. Въвежда подчинено сказуемно-определително изречение; който. — Гърбата беше, дето удари Мишева, с револвера... нарочно... Ив. вазов, Съч. VI, 6. — Този ли е, дето живеел в църквата?... Носел светена водица от някакво си изворче? Г. Караславов, СИ, 27. Ти ли си, дето казваше, че всичко знаеш? Н. Геров, РБЯ I, 393.

◊ Дето и да е (било). Навсякъде, безразлично къде, независимо къде. — Винаги посред шума и мнозинствата съм се чувствувал по-сам от дето и да било другаде. Г. Райчев, Избр. съч. II, 225. Аз няма да работя дето и да е.

ДЀТО

ДЀТО2, (изкуствено правописно) гдѐто и (съкр., диал.) дет съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено допълнително изречение след глаголи като: разбирам, виждам, зная, гледам и др.; че. — Стояне, никой не бива да разбере, дето сме въоръжени. П. Стъпов, ЖСН, 231. Йотата скри, дето се окъпа в реката като мишка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 81. Утринта, на 8 янв., аз посетих министра-президента, генерала Солболева, поблагодарих му, като му казах, че едва ли не нему длъжа, дето виждам София този последен път. П. Р. Славейков, ПХС, 8. Та нали виждам — в себе си бати сигурно одобрява, дето не искам да се кръстя, и съзнанието за това ме прави независим и горд. Д. Бозаков, ДС, 13. "Свиди ми, мъжо, да давам ветите, носени дрехи — /.. / .. Но днеска с радост извадих аз доста / здравички ризи, платненки и вълнени дрехи, че казват — / голи и боси там в пътя дечица и старци вървели. / Но ще простиш ли ти, дето и твоя долап е ограбен?" А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 87-88.

2. Въвежда подчинено допълнително изречение с функция на непряко допълнение и обикн. с отсянка на причинност след глаголи или изрази, изискващи непряко допълнение; че. — Ти сбърка, дето не послуша шефа... Б. Райнов, ДВ, 211. — Не направихте добре, дето накарахте владиците да слу‑

жат! Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 56. Крива ли е съдбата? Да ни прощава бележитият възрожденец Каравелов, дето му посягаме на заглавието, но понякога човек просто се чуди какво да измисли и тогава захваща да краде или да цитира. ВН, 1966, бр. 4636, 6. — От какво ти стана по-мъчно — дето съм имала любовници или дето са били... такива? Л. Станев, ПХ, 106. — Да, аз съм, с жален глас отвърна той, / и прошка моля ти се, дай ми, дето / ще дойда малко с тебе, сине мой. К. Величков, Ад (превод), 137. — Имаш правда, Владе, дето думаш, че вместо добро зло правиш. В. Друмев, НФ, 19.

3. Въвежда подчинено подложно изречение, понякога с отсянка на причинност, след безлични глаголи или безлични изрази; че. Очевидно, не му се хареса, дето се показахме мъчни. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. Жените я [Азлалийката] гледаха и на всички се виждаше малко чудновато, дето такава стара и учена жена е седнала да си губи времето с един непознат глухоням мъж. Г. Караславов, СИ, 38. — Готвачите сто на сто крадат — продължи Алекси. — А не стига дето крадат, ами и това, което ни дават, и то не е сготвено, както трябва. П. Вежинов, ВР, 185. На някой ще се види странно, дето от време на време си говоря сам. Н. Хайтов, ПГ, 92.

4. Въвежда подчинено определително изречение; че. а) След същ. като факт, обстоятелство и др. От друга страна, обръща внимание обстоятелството, дето Вие се стараете да постигнете съответствие между съдържанието и формата. Това особено личи в стих. "Пред мен си днеска пак". П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 281. А пък че аз Ви считам едно умно дете, много по-умно от много стари, свидетелствува фактът, дето Ви приказвам за толкова много работи и тъй открито, както, бъдете уверени, не съм приказвал с никого досега. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 282. — Слушай, Никола, аз обичам Елена и никога не ще си простя лекомислието, дето заминах, без да ѝ се обадя. К. Петканов, Х, 76-77. Кръстевица не доразбираше това, дето дъщеря ѝ и зет ѝ живееха в такова взаимно съгласие. Г. Караславов, ОХ IV, 12. — Това, дето не искаш да се заловиш за някаква работа, ми се вижда подозрително. Д. Спространов, С, 78. Това, дето този байно Иван не беше като другите обикновени хора или като другите казанджии да се кара,.., а беше тъй мирен.., види се и то действуваше някак на мене, та и за това го още обичах. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 46. Мислеше за хазайката си,.. Той от всичко беше доволен, но жената като че ли се срамеше от това, дето му взема по 200 лева на месец. Г. Караславов, Избр. съч. I, 268.

5. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване; вместо да, наместо да. Дето ще дрънкаш, по-добре е да станеш и да туриш хляб в торбата. Й. Йовков, СЛ, 184. "Дето ще му речеш Гаго, кажи му аго!" дума шопската поговорка. Ив. Вазов, Съч. IX, 60. Я хайде, бяла българко, / хайде на Стамбул да идем, / дето ще шетат на други, други на тебе да шетат. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 938. Дето да плаче моята майка, нека плаче твоята. Н. Геров, РБЯ I, 393.

6. Рядко. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за степен, с отсянка на подчинено обстоятелствено за следствие; че. Нему тие думи на Тинка тъй се харесаха и толкова му допаднаха на сърцето, дето повече не може да бъде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 235.

7. Въвежда вметнати изречения като: дето има една дума, дето е думата, дето казват (викат) и под. За означаване, че в главното изречение се цитират чужди думи или някаква общоизвестна мисъл. И с деца го бил сподобил господ, едно единствено синче наистина, но затова пък какво синче, за чудо и приказ, дето има една дума. П. Незнакомов, СМ, 43. — Ти виждал ли си добруджанските жита? .. Не са жита, а море, край, дето е думата, нямат. А. Гуляшки, МТС, 31. Повечето от тия селяни бяха сърненци и, дето се казва, пей даваха за кавга. Й. Йовков, ВАХ, 82. Селски говедари ставаха най-големите сиромаси, които нямаха, дето се вика, и куче на вратата си. Ил. Волен, МДС, 177.

Дето (гдето) <и> да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място с отсянка на подчинено обстоятелствено за отстъпване; където и да. Гдето и да бях, гдето и да отидех, каквото и да правех, един и същ образ израстваше във въобръжението ми: образът на Далиева. Ив. Карановски, Разк. I, 82. Дето и за резнеш по кожата, все ще потече от нея кръв. Ст. Младенов, БТР I, 527. Дето и да ида — / се си ти при мен — / жалбо възжелана, / дух невъплотен. Ц. Церковски, Съч. I, 124. Дето ще <да се> рече; дето ще <да се> каже. Остар. Значи, следователно, тоест. Защо са цветът и семената? — За да се размножават растенията. Дето ще рече, цветът и семената са органи за размножение. Т. Икономов, ЧПГ, 78. Сега знаях да чета библията.. Тя беше за мене.. законникът на светостта, а, дето ще каже, и на истината. Др. Цанков, ТМ (превод), 57. Прометей е баща на Девкалиона, дето ще да рече — родоначалник на гръчкото племе. Н. Бончев, Р (превод), 124. Освен дето сложен съюз. За изключване. а) При положително главно изречение — въвежда подчинено изречение, означаващо действие, към което се прибавя действието на главното; освен че. Освен дето направи много борчове, [Виловски] привикна да гледа твърде либерално на понятието за мое и твое. М. Георгиев, Избр.

разк., 192. С този си рицарски подвиг той, освен дето изпълняваше един свой дълг като офицерин, но смяташе, че печели и особеното разположение на госпожицата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 385. Освен дето е [Ерзерум] твърдиня на Османската държава срещу Русия, ами е еще средоточие на пътищата, които отиват от Кавказ в Мала Азия и Месопотамия. С. Бобчев, ПОС (превод), 207. б) При главно изречение с отрицание — въвежда подчинено изречение, в което се посочва единственото ограничение на отрицанието в главното; освен че. Той няма друга вина, освен дето не ни е предупредил за приближаващата опастност. Само дето (гдето) сложен съюз. Въвежда самостоятелно изречение, което се противопоставя на предходното при означаване: а) на единствено ограничение на съдържанието на предходното изречение. Бегълците много са видели и знаят много. Само дето някога пропущат да забележат, че дирят самотата не от пренасита. Ст. Сивриев, ЗСБ, 165. Татар-Христо беше дигнал юмрук над другоселеца и само дето не го удряше още. Й. Йовков, ВАХ, 201. Чичо Тома го помнеше от момчурляк, но сега студентът си беше пуснал черна и хубава брада, очите му горяха под веждите като на комита, само косата му гдето беше по калугерски длъжка. ЛФ, 1974, бр. 34, 5; б) на неоправдано, безсмислено, неоснователно действие с оглед на обстоятелствата, изяснени в предходното изречение. Старецът каза, че се чувствува много добре,.. Лекарят,.., сигурно се беше излъгал. Само дето накараха мъжа да стане от леглото и изгониха момичето и майката. Кл. Цачев, СШ, 147. — Бре, Радоя! — .. — Корава глава си бил, брей! Само дето изгубихме толкова време. Д. Ангелов, ЖС, 375. — Нали съм ти казал да не мислиш за мене? Аз съм много добре, не могат да ме хванат... Само дето трепериш. Д. Ангелов, ЖС, 232.

Списък на думите по буква