ДЕТОНЍРАМ

ДЕТОНЍРАМ1, ‑аш, несв. и св. Спец. 1Непрех. Експлодирам, избухвам. Бензинът има способността да детонира.

2. Прех. Правя нещо да експлодира.

— От фр. détonner, през нем. detonieren.

ДЕТОНЍРАМ

ДЕТОНЍРАМ2, ‑аш, несв. и св., непрех. Муз. Отклонявам се от точната височина на тона при пеене или при свирене на струнен или духов инструмент; пея или свиря неточно, фалшиво. Хорът, слава богу, пееше с видимо участие и, за наше щастие, много рядко детонираше. К, 1926, бр. 92, 1.

— От фр. détonner.

Списък на думите по буква