ДЕФЕКТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕФЀКТ м. 1. Отклонение, нарушение в нормалната структура, устройството или функцията на нещо. Много често дървеният материал има скрити дефекти като чепове и пукнатини, които на пръв поглед не правят впечатление. В. Брънеков и др., СД, 142. Едни говореха, че са се простудили, други си сочеха телесни дефекти, трети изброяваха болести, които ги съпровождат от години. П. Илиев, ЛВ, 71. Новата доменна пещ от влизането си в действие досега не е показала никакви дефекти. ОФ, 1958, бр. 4453, 1. — В тоя свят, където вън от механичните шумове можеш да чуеш главно глупости, глухотата е не толкова дефект, колкото привилегия. Б. Райнов, ГС, 33. Фабричен дефект. Дефект в говора. Отстранявам дефект.

2. Отрицателно качество; недостатък. Дефектите на някогашната борческо-пролетарска действителност се отразиха в дефектите на нейната поезия. Г. Бакалов, Избр. пр, 356. В това обяснение има нещо твърде правдоподобно, но то страда от един твърде важен дефект, като дири начини да преведе на психологически език явления чисто физиологически. А. Илиев, БР, 1931, кн. 8-9, 298.

. Нем. Defekt.