ДЕФИЛЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Отгл. същ. от дефилирам. Истински пруски офицер, той имаше страст към добре построените войнишки редове, към парадните дефилирания. С. Радев, ССБ I, 173. Парадът започна с дефилиране на представителни войскови части. РД, 1950, бр. 236, 4.