ДЕФОРМИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕФОРМЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Развалям, разрушавам формата, вида на нещо; обезформявам, обезобразявам. Някой е обувал обувките и ги е деформирал напълно.

2. Променям формата и размерите на някакво тяло чрез натиск или удар. За първи път се установява сега, че прабългарите, както и други тюркски народи, са деформирали изкуствено главите си, като са им давали кръгла или продълговата форма. ВН, 1958, бр. 2069, 4. деформирам се страд. Ако паралелограмът се деформира така, че да не се изменят основата и височината му, лицето му остава постоянно. Матем., 1965, кн. 1, 6.

ДЕФОРМЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Изгубвам формата си, ставам безформен; обезформявам се, обезобразявам се. По-рано пренасянето се е извършвало с чували, при което неизстиналите още предмети се деформирали, увеличавало се шкартото и силно се понижавало качеството. РД, 1950, бр. 233, 2. Сиренето се размеква обикновено в началото на зреенето, .., кората се пука и то се деформира. Н. Димов и др., ТМ, 151.

2. Променям формата и размерите си при натиск или удар. Дисковете на филмовите макари трябва да имат по възможност малко тегло, но да са с достатъчна механична якост и да не се деформират лесно. Й. Венов и др., К, 22. Една правоъгълна

рамка предпазва двигателя и радиатора при евентуално сблъскване, докато останалата част от предницата се деформира и по такъв начин до голяма степен поема силата на удара. НТМ, 1966, кн. 211-212, 16. Практически всяко тяло под действието на друго тяло изменя формата си (деформира се), затова сачмата леко се сплесква, а повърхнината на пръстена в мястото на допиране със сачмата се вдълбава. Маш. IX кл, 180.