ДЕФТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕФТЀР м. 1. Остар. Тефтер, дневник. Който обещае, че тази [негова] дружина ще служи на падишаха в поход и в бой против неуседналите размирници, нека удари печата си в дефтера. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 570. От тях [грошовете] имало похарчено 250 гр. за вестници, 150 гр. за дефтер, за хартии и за ракла за книгите. Й. Груев, КН 4 (превод), 70.

2. Диал. Дял от стомаха на преживно животно; книга.

— От гр. през тур. defter.