ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЦЕНТРАЛИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. 1. Система на ръководство и управление, при която част от правата и задълженията на централната власт се прехвърлят върху местните, по-нискостоящи органи; разширяване функциите на нискостоящите органи на ръководство и управление. Той [Левски] схваща необходимостта от известна децентрализация много по-рано, когато за да преодолее мъчнотиите, произлизащи от разрастването на организацията, взема помощници в работата си. Ив. Унджиев, ВЛ, 291. С новия закон се внася по-голяма децентрализация в ръководството на ВУЗ. НК, 1958, бр. 7, 4.

2. Изместване от средището към краищата, премахване на концентрацията, съсредото‑

чаването на определени неща на едно място. Децентрализация на промишлените предприятия. Децентрализация на научните институти и висшите училища.