ДЕЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЧКО, ‑то, мн. ‑овци и (диал.) ‑ове, м. и ср. Разг. Пренебр. или гальов. Обикн. като сказ. определение, при възклицание или в обръщение. Дете или човек с качества на дете. — За теб винаги! Момент, отивам да купя! — изтичва Ник пъргаво .. Фани оглежда хола и примижава: Дечко, приятен е. Защо пък да не се омъжа за него? Г. Краев, ЛСп, 31. Овесът се ядосва. — Знаеш ти, дечко! Нищо не знаеш. — Не съм дечко. — Добре де, не си. Г. Крумов, Т, 10-11. — Ти за четвърти клас ли си, бе малчуган? — За седми — отвърнах му. Ха, ха, ха — изкиска се той. — Ти на мене ли ги разправяш, бе дечко... Кр. Григоров, ОНУ, 122. Тя извърна глава, погледна го, но не в очите, а в устата, в детинската дупчица на брадата. — Дечко! — промълви без трепет. Б. Болгар, Б, 30.