ДЕЧУРЛИГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЧУРЛЍГА само мн. Събир. Разг. Деца; дечурлиги. Голямо беше моето учудване, когато видях чичовия двор пълен с дечурлига и жени. Г. Белев, ПЕМ, 110. Те [войсковите групи] спираха за малко на почивка, заобиколени от цели тълпи мъже, жени и дечурлига. Г. Караславов, ОХ II, 432. Старото училище пак прибра дечурлигата и пак се поразвесели. Елин Пелин, ПР, 67.