ДЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЯ, дѐеш и (рядко) дея̀, деѝш, несв., непрех. Остар. 1. Действам, работя, правя. "Ех, каже Дивисил, годен е и Младен, — / па виж че... Друга е сега на ред изгора: / Деян ще да деѝ каквото всички хора." П. П. Славейков, Събр. съч. III, 11. Три стълба се стремят към висота, / и те са: мъдрост, сила, красота, / на красота ще ги разхубавее. Ем. Попдимитров, СДР, 79.

2. С предл. на, въз. Въздействам, влияя на някого. Кога умря царица Мария, той избра и пристави при Райна една стара арменка Тула; чрез нея мислеше той да дее на Райнината душа. Е. Мутева, РБЦ (превод), 14.