ДЕЯНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЯ̀НЯ, ‑иш, мин. св. дея̀нѝх, несв., непрех. Простонар. Даяня. Връни ми се, Секула детенце, / тизе не мош със нас да деяниш! / Три дни нема леба да ядеме. Нар. пес., СбНУ IV, 64. Па си викам — дали не ѝ изпиха силата, да я повредят нещо?... То, верно, некои и на пиявици деянят, ама... Н. Русев, П, 125.