ДЕ ФА̀КТО

ДЕ ФА̀КТО нареч. Книж. Фактически, на дело. Противоп. де юре. От френска страна продължават да поставят като предварително условие за всякакви официални преговори прекратяването на военните действия де факто. ОФ, 1961, бр. 5142, 3. — Ами, да... Законът е на негова страна. Бракът се е разпаднал де факто. К. Колев, М, 77.

— Лат. de facto.

Списък на думите по буква