ДЖА̀БА̀

ДЖА̀БА̀ нареч. Диал. Даром, безплатно. Ока — пара, пол ока — джаба. П. Р. Славейков, БП II, 8. Хитрий кръчмар му подава джаба едно шишенце [ракийца]. Ст. Младенов, БТР, 527.

— От тур. caba.

Списък на думите по буква