ДЖАДЍЯ

ДЖАДЍЯ ж. Простонар. Грубо. Развратна жена; курва, уличница, развратница. Тодор Корчев узна .., че Венчев .. нощуваше у една млада вдовица .. Нека почака .., докато предателят заспи в прегръдките на своята джадия. Д. Талев, ГЧ, 304-308.

Руг. За изразяване на неприязнено или оскърбително отношение към жена. Майките поискаха да отидат с тях [дъщерите], но Халил показваше на всяка тоягата си и викаше: "Дъщеря ти искат, джадийо, ти нямаш работа там"... Ц. Гинчев, ГК, 131.

— От тур. cadı. — Друга форма: джедѝя.

Списък на думите по буква