ДЖА̀К

ДЖА̀К, джа̀кът, джа̀ка, мн. джа̀кове, след числ. джа̀ка, м. Диал. 1.Торба, чувал.

2. Длъгнеста торба за зоб, която се носи привързана за седлото на кон (Н. Геров, РБЯ).

— От нем. Sack през схр. ß̀ak, унг. zsàk или рум. jácã.

Списък на думите по буква