ДЖАМАКЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖАМАКЀН м. Остар. 1. Шкаф със стъклени врати; джамлък. Вместо лавици, до стените [на дюкяна] имаше високи боядисани с черно джамакени.. Върху най-горните лавици на джамакените се кипреха

най-малките обуща. Ст. Чилингиров, ХНН, 229.

2. Малка стаичка, малко помещение, оградено със стъклени стени (Т. Панчев, РБЯд).

— От перс. през тур. camecân. — Друга форма: джамакя̀н.