ДЖАНДАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖАНДА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар., сега простонар. Стражар, полицай; джандарин, джандарм. — Капа трябва на джандара — да го видиш и да бягаш. Н. Хайтов, ШГ, 70. Циганката се обади нейде изпод сламата: — Плъх е, коконо. Не е джандар, я? Какво му се боиш! М. Грубешлиева, ПП, 182. В общината, ой нерадост, / опустяла младост, / празна урна се чернее / и джан‑

дар до нея. Хр. Радевски, Избр. пр II, 33. — Докато бяхте по арести и затвори с баща си, толкоз се наплаших от разни джандари, че и на сън се стряскам. К. Георгиев, ВНП, 104-105. Доде си Стоян издума, / среща му идат джандари, / джандари бюлюкбаши. Нар. пес., СбНУ XXVI, 92.

— От перс. през тур. candar. — Друга форма: жанда̀р.