ДЖЕБЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЕБЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Крадец на дребни вещи; апаш. Господин Тоци,.., бе адвокат, така че слугата очевидно ме вземаше за джебчия, дошъл да търси домакина по някакъв дребен и главоболен процес. Б. Райнов, НН, 239. Той беше смутен, спасяваше се от страха си в алкохола, не приличаше поне на корав разбойник, а само на слаб, жесток и малодушен джебчия. Д. Димов, Т, 316. На съвещанието присъствуваха доктор Ремин с цяла група представители на немски фирми,.. и едно ниско, хилаво старче с очила, скъпо на думи и зорко като джебчия. Х. Русев, ПЗ, 192. ^● Обр. Жал е, че на тоя свят само дребните грешници — джебчиите на съвестта — се изповядват, а едрите си отиват неизповядани там. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 86.