ДЖЕВРЀ

ДЖЕВРЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Бяла, бродирана по краищата кърпа, която се употребява понякога и като забрадка. Мюфтията помисли малко и, като си отри челото с бялото джевре, каза: "Да посвирят". Ц. Гинчев, ГК, 165. — Я стани, стани, Маринке, / бяло си лице омивай, / с бяло го джевре изтривай. Нар. пес., СбВСт, 584.

— Тур. çevre. — Друга форма: чеврѐ.

Списък на думите по буква