ДЖЕЗВЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Разг. Умал. от джезве. Влезе заптие с тенекиен поднос и на него — шест кафени чашки и шест тенекиени джезвенца пълни с кафе. Д. Талев, ПК, 577. А на мангала в едно тъй средно джезвенце,.., се грееше заарска ракия с мед. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 120-121.