ДЖЕЛЀПИН

ДЖЕЛЀПИН, мн. джелѐпи, м. 1. В миналото, главно по време на османското владичество — търговец, който закупува овце или говеда на едро, за да ги угои и да ги продаде за клане; браничар. Богат беше Пею, тежък и почитан джелепин. През Кримската война баща му забогатя от продажбата на овце и овни. П. Стъпов, ЖСН, 21. Пак по това време момчето взе да се зачита в чичовите си книги — джелепинът беше обходил много земи и държеше до иконостаса разни псалтири и дамаскини. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 17. В Цариград от гемийката слизат трима джелепи (търговци на добитък) с фесове и дънести шалвари. Н. Хайтов, ШГ, 144. Срещу това дарение [фермана] копривщенските джелепи имали право на безплатна зимна паша за стадата си по султанските мери край Беломорието. П. Теофилов, К, 16-17.

2. Остар. и диал. Уважаван, заможен човек. Свето са чуди на Тодор / как ще да земе Тодора, / като е Тодор джелепин, / а Тодора сирота. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 221. — Чичице, та мил бащице, / да идеш, чичо, да видиш / хубаво ли е момчето, / джелепе ли са людето. Нар. пес., СбНУ ХLII, 378. Айдуци кажат Тодори: / "Не бой се, моме Тодоро! / Нем да те погубиме, / но нещо ке те питаме: / ваше е село големо — / има ли люде джелепе, / джелепе и чорбаджии?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 98.

Списък на думите по буква