ДЖЕНАБЕТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЕНАБЀТИН, мн. дженабѐти, м. Простонар. Зъл човек; проклетник, дженабет.

Прен. Гальов. Обособено или в обръщение, обикн. членувано. За изразяване на нежно отношение към някой, който ти е приятен. Хеле единия от тях, влиятелен, дженабетина, по селата, ний го взехме да агитира с нас. Ал. Константинов, БГ, 114. Тогава на минарето отсреща излизаше ходжата да нареди кандилата и почваше вечерната си молитва. Гласът му се виеше като лента някъде отгоре, из мрака.. "Хубаво го извива, дженабетина..." — въздъхваше той разчувствуван. К. Константинов, Избр. разк., 22.

— Друга форма: джанабѐтин.