ДЖЕНДЀМ

ДЖЕНДЀМ м. 1. Само ед. Остар., сега простонар. Ад, пъкъл. Скалите в Белоградчишко наумяват за рай, родопските в Триград образуват вратите на ада. Трябва да се види там страшна двестаметрова цепнатина и тъмната дупка "Хърлока" в дъното на тая цепнатина, за да изчезне всякакво съмнение, че това е входът на джендема. Н. Хайтов, ШГ, 11. Съвсем се сбърка дружината — за първи път го чуваше да споменава майка и братя, да вини някого за смъртта на своите.. Самият дявол да бе изскочил из джендема, по-малко щеше да ги стресне. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 346. Който мисли само да трупа, а оставя душата и сърцето си гладни, той още от тука се готви за джендема... Д. Немиров, Б, 152.

2. Прен. Разг. Пренебр. Обикн. в съчет. с предл. в или из. Отдалечено, пустинно или опасно, непроходимо място. — С честен труд сме спечелили малко земя, с пот сме я поили. Взехте я и ни пратихте в джендема. Просяци да ни направите! И. Петров, МВ, 144. Това бе селото, към което ни водеше оня адвокат — село Чаушево, запокитено в джендема и забравено там. А. Христофоров, О, 55. Мразеше ги още от онази есен преди три години, когато им заграбиха най-хубавата нива край село, направиха там блок, а тях натириха нейде из джендемите,.., дето се раждаха само бодили и кощрява. Ст. Марков, ДБ, 449. По урви и по сипеи,.., покрай зинали пропасти и джендеми, дето всяка погрешна стъпка водеше към смъртта,.., разбитата въстаническа войска бавно напредваше по билото на Балкана все на запад и на запад. Д. Рачев, СС, 263.

— От ст. евр. през араб. и тур. cehennem. — Друга форма: джандѐм.

Списък на думите по буква