ДЖЕНК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖЕНК, джѐнкът, джѐнка, мн. джѐнкове, м. Остар. Война, бой, сражение. Хюсеин ага... там, знаеш, дженк е имало, хора са се убивали, царщина е паднала... Ц. Гинчев, ЦГ, ГК, 88. "Да са знае, че на сами ден св. Никола, 1843 г., кожухарският еснаф от Татар-Пазарджик, като беше дошел да са весели, нападна са от 15-20 души турци. Стана страшен дженк / .. /, в който еснафът надви". З. Стоянов, ЗБВ I, 369-370.

— От перс. през тур. cenk.