ДЖЕНТЛЕМЀНСКИ

ДЖЕНТЛЕМЀНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Джентълменски. — Тая чортовска febris amuricae е свойствена на силно влюбчивите джентлеменски натури. Не можах, при всичкото ми старание, да си обясня микроба ѝ. Н. Попфилипов, РЛ, 81.

В деня на пристигането ми в Лондон "Ивнинг Нюз" публикува статия под напълно джентлеменското заглавие "Защо пуснаха Иля?" ОФ, 1950, бр. 1841, 4.

ДЖЕНТЛЕМЀНСКИ

ДЖЕНТЛЕМЀНСКИ. Остар. Нареч. от прил. джентлеменски; джентълменски. И господин Шарлатанов с разтреперана ръка и тържествен вид,.., бръкна във вътрешния джоб на палтото си, извади един натъпкан джуздан,.., извади една омазана столевова банкнота и джентлеменски я подаде. Хр. Радевски, Избр. пр III, 83. От страна на съветската армия присъствуваше генерал Капитохин,.. и от страна на английските войски изисканият, с джентлеменски подстригани мустачки, безукоризнено изгладеният и изчеткан корпусен генерал Катлей. П. Вежинов, ЗЧР, 243.

Списък на думите по буква