ДЖЕПКЀН

ДЖЕПКЀН м. Диал. 1. Вид горна къса богато украсена дреха с ръкави с цепка, които обикн. не се обличат; чепкен. Тодор Колев от село Арабаджиево събрал българи и им станал войвода. Каза ми тъй да ви кажа, .., каквото ви поиска, да му доставите, .., и да им направите по един сърмалиен джепкен. М. Кънчев, В, 33. Дяковски с турския си джепкен, с гаджалските си потури, мешинения си селяхлък изглеждаше на турски кесаджия. Ст. Заимов, М, 47. След малко дотърча конник,.. Почака да го настигнат говедарите — пет-шестима настръхнали от студ османлии с кирливи гъжви и протрити джепкени, под които се виждаше скъпо българско облекло. Ив. Гайдаров, ДЧ, 11-12.

2. Ръкав на такава дреха, който е с цепка от мишницата и може да не се облича. Крайналията като че беше се подмладил, крачеше широко, повъртваше се на петите си и силно размяташе увисналите си джепкени. Й. Йовков, СЛ, 183.

3. Ямурлук; чепкен.

— Тур. cepken.

Списък на думите по буква