ДЖЍБРОВ

ДЖЍБРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За ракия — който е приготвен от джибри (в 1 знач.). За столове служеха най-малките буренца, които пълнеха с джиброва ракия. А. Каралийчев, С, 221. Оня ден Селямсъзът преварил пак джибровата ракия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 62.

2. Като същ. джиброва ж. Джибровка, джибровица. Легнахме да се наспим, но преди да се събудим, дядо Колю ни покани на закуска, защото — рече той — джибровата е завряла. А. Карлийчев, С, 223. — Ставре, дай сега на тоя ангел-вестител [Фрони] един стотак джиброва! Н. Хайтов, ПЗ, 72. Трябва снощи да си бил втасал. — Не бе, брате, пих като други път само един юзлик джиброва. Ст. Чилингиров, ПЖ, 7.

Списък на думите по буква