ДЖЍБРОВИЦА

ДЖЍБРОВИЦА ж. Само ед. Джибровка. — Биваше си го шопарчето, сват! — рече мъжът, който се разполагаше до сами прозореца и пиеше затоплената джибровица, като задържаше глътките, жабуреше си устата и приятно помляскваше. В. Обретенов, С, 12. Шишето с джибровица върху тезгяха лъска с жълтото си метално "пищовче". З. Сребров, Избр. разк., 229. Донесе ми наш Грую една дамаджанка с джибровица. ВН, 1960, бр. 2669, 4. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Снощи с комшията изпихме по две джибровици за здравето на децата.

Списък на думите по буква